През 2015 г. бе изготвен финалният драфт на механизма за международен обмен на финансова информация за данъчни цели чрез т.н. “Common Reporting Standard” (CRS), разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Предложеният акт надгражда Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, като държавите-членки на Европейския съюз се присъединяват към механизма за автоматичен международен обмен на данъчна информация посредством приемането на Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане („Директивата”). Разпоредбите на Директивата са имплементирани в националното законодателство посредством Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс („ДОПК”), обнародван с ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
По своята същност CRS използва за основа Reporting Model 1 IGA, познат от Foreign Account Tax Compliance Act (“FATCA”), за предоставяне на информация за физически лица, които са т.нар. “местни лица за данъчни цели”[1] на участващи юрисдикции, посредством данъчните органи на съдоговарящите държави. (За разлика от Reporting Model 2 IGA, при които финансовите институции директно предоставят информация на IRS)
В този смисъл, може да се каже, че Директива 2014/107/ЕС е рожба на същия скандал, поради който се бе изготвен и FATCA – случаят UBS.
Транспонираните текстове на Директивата задължават субектите, попадащи под дефиницията за българска финансова институция по смисъла на § 1а, т.2 от ДОПК (съответстваща на §А, т. 2 от Раздел VIII от Приложение 1 към Директивата) да извършат т.нар. “Reporting” или предоставяне на информация, като изпратят съответни данни, отнасящи се до сметките на техните „чуждестранни”[2] клиенти. Република България е поела задължението да извърши първото предоставяне на информация през 2017 г.
В последващите постове ще откриете резюме на основните моменти в CRS.
[1] Тъй като САЩ облагат световния доход на своите граждани и поради това, че FATCA се прилага за американски граждани, там изразът е “Specified US Person” или “Определено американско лице” според ДОПК
[2] Законът използва сложна система от термини, за да определи кои чии сметки се рапортуват, като най-общо казано това са сметки на “лица, за които се предоставя информация”, които са дефинирани като “лица от участваща юрисдикция”, които на свой ред са дефинирани като физически лица или образувания, които са местни лица за данъчни цели на една (или повече) участваща юрисдикция съгласно данъчното й законодателство, или наследствена маса на починало лице, което е било местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция; съдружие, неперсонифицирано дружество с ограничена отговорност или подобна правна договореност (с изключение на тръст, който е пасивно нефинансово образувание), за което не може да бъде определено къде е местно лице за данъчни цели, се счита за установено в юрисдикцията, където е място на неговото действително управление.
