Попълване на ЕЕДОП: Част III
Част III на образеца на ЕЕДОП се отнася до основанията за изключване на участниците/кандидатите.
На първо място тук следва да се декларира наличие или неналичие на основания във връзка с наказателни присъди по състави, посочени в член 57, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС. Тези основания в националното ни законодателство намират отражение в разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т.1 на ЗОП, като те препращат към следните членове на НК:
- Участие в престъпна организация – чл. 321 и чл. 321а НК.
- Корупция – чл. 301-307 НК.
- Измама – чл. 254б НК. (става въпрос за измама с общностни средства, а не за класическата измама, въпреки че КЗК и ВАС не тълкуват правилно тази разпоредба)
- Терористични престъпления или престъпления, които са свързани с терористични дейности – чл. 108а НК
- Изпиране на пари или финансиране на тероризъм – чл. 108а НК и чл. 253-260 НК.
- Детски труд и други форми на трафик на хора – чл. 159а-г НК, чл. 192 а НК
Останалите осъждания по чл. 54, ал.1, т. следва да намерят своето приложение в декларирането на лично състояние в последващите раздели в ЕЕДОП, като за тях ще стане въпрос по-нататък. В следващата глава от тази инструкция са приложени таблици, в които е описано съответния относим раздел към всеки от престъпните състави.
Декларирането на тези обстоятелства се поставя единствено във връзка с тяхното наличие за определени лица от управителните и/ли контролни органи, когато участника/кандидата е юридическо лице. В нашето законодателство релевантните органни представители, за които не следва да са налице тези обстоятелства, са посочени в чл. 40 от ППЗОП. (съобрази с коментираното в предишната част, относно раздела за представляващите участника лица)
В случаите, когато е налице такъв вид осъждане (но само по гореизброените състави) в последващите карета следва да се попълни информация за основанието и други данни относно самата присъда. Принципното положение, важащо за всички раздели, е че мерките за надеждност следва да бъдат описани ясно, точно и конкретно в релевантния за съответното основание раздел.
Дадена е възможност за икономическия оператор да представи своите мерки за надеждност, които се описват в последното каре (само в случаите, когато е налице такова осъждане). Мерките за надеждност намират отражение в националното ни законодателство в чл. 56 ЗОП. Следва ясно и конкретно да се опишат такива системи за контрол, начини на управление на дейностите по поръчката и подобни механизми ще бъдат използвани, както и такива действия е предприел кандидата/участника с оглед на това неговото име да бъде “изчистено” в обществото, каквито да позволят на възлагащият орган да приеме, че предходното осъждане на кандидата/участника няма да повлияе върху изпълнението на настоящата процедура.
Буква „Б“ от част III – „Основания, свързани с плащането на данъци или социалноосигурителни вноски“ отговаря на основанието по чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Тук по смисъла на националното законодателство се включват освен гореспоменатите две парични задължения към държавата или към общината по седалището на възложителя или на кандидата/участника, така и акцизи и митни сборове (поради препращането към чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК). С оглед на това, че понятието „данъци“ в ЕЕДОП е възможно да е използвано в най-широкия му смисъл, следва да се подкрепи становището, че има пълно покритие между замисълът, заложен от европейския законодател и този на националния.
В случай, че не са заплатени всички задължения от този тип, следва да се подаде информация за това към коя държава се дължат те, техния размер, актът, с който са установени и т.н. В случаите, когато тези задължения представляват по малко от 1 % от годишния общ оборот за последната приключена финансова година, това основание за отстраняване не следва да се прилага към икономическия оператор поради съществуването на привилегията по чл. 54, ал. 3, т. 2 от ЗОП.
Буква „г“ дава възможност за участниците/кандидатите да опишат мерките за надеждност, които са приложили, но тук те могат да са в много по-рестриктивен обхват поради изричното посочване на начините, чрез които могат да се докажат – чрез изплащане или поемане на „обвързващ ангажимент да изплати дължимите данъци или социалноосигурителни вноски, включително, когато е приложимо, всички начислени лихви или глоби“. Например това може да стане чрез акт за разсрочване, издаден от компетентните органи. В такъв случай този акт следва да бъде описан в буква „г“ на този раздел.
С края на буква “Б” от Раздел III се изчерпват задължителните основания за отстраняване по смисъла на директивите. Поради това последващия раздел може да бъде изцяло неприложим, в случаите когато се кандидатства в тръжна процедура в държава-членка, която не е приела в националното си законодателство никакви други основания за задължително отстраняване. Република България обаче е възприела повече задължителни основания за отстраняване и поради това при всички положения някои от последващите раздели следва винаги да бъдат попълвани, в случаите на участие в процедура, която е открита от български възложител.
Следващия раздел – буква “В” от част III, озаглавен “Основания, свързани с несъстоятелност, конфликти на интереси или професионално нарушение”, включва както някои основания по чл. 55 ЗОП, но някои и от чл. 54. В първия раздел става въпрос за задължения в областта на екологичното, социалното или трудовото право. Този раздел води до най-разнопосочното тълкуване в съдържанието на ЕЕДОП. Според мен този раздел следва винаги да се включва в задължително попълващите се поради следните обстоятелства.
Систематичният анализ на разпоредбите на отменения ЗОП и на тези по действащия, както и съпоставката на съответствието им с директивите, които те респективно въвеждат в национално законодателство, водят до извода, че в новоприетия закон са въведени няколко нови състава от НК във връзка с окончателни наказателни присъди и определени нарушения по Кодекса на труда като задължителни основания за отстраняване. Това са тези по чл. 172 НК и чл. 352-353е НК, а тези по КТ са чл. 118, чл. 128, чл. 245 и чл. 301-305. Непосредствения обект на обществените отношения, които тези състави засягат са респективно трудовите права на гражданите и опазването на околната среда. С оглед на това, че всички останали възможни основания за отстраняване, които държавите членки могат да приемат по смисъла на Директива 2013/24/ЕС са изрично уредени в нашия национален закон, с изключение на тези във връзка с опазване на околната среда, социалното и трудово законодателство, но едновременно с това – наличието на новите текстове от НК, както и основанието по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП, то не остава друго смислено обяснение, освен че законодателят е целял да въведе възможността по чл. 54, параграф 4, буква а) от Директива 24/2014/ЕС като задължително основание за отстраняване националния ни правов ред.
Поради това следва да се подкрепи тезата, че този раздел следва винаги да бъде попълнен и в него се декларира наличието на основания за отстраняване във връзка с чл. 54, ал. 1, т.1 ЗОП във вр. с чл. 172 НК и чл. 352-353е НК , както и чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП.
В първият подраздел от тази страница става дума за основанието по чл. 55, ал. 1, т. 1. Тези обстоятелства следва да се декларират само ако възложителят е посочил в обявлението на поръчката, че за конкретната процедура ще се прилага това обстоятелство за незадължително отстраняване.
Предвидена е възможност възложителят да не отстрани участник/кандидат, за който е налице това основание за отстраняване, ако се докаже от последния, че той не е преустановил дейността си и е в състояние да изпълни поръчката съгласно изискванията на относимите национални правила. За българските дружества това са релевантните разпоредби на ТЗ в раздела за несъстоятелност на търговските дружества (план за оздравяване и продължаване на дейността, т.н.)
В следващият подраздел се говори за т.нар. “тежко професионално нарушение”. Смисъла на тежкото професионално нарушение е оставено да бъде изпълнено със смисъл от всяка държава членка. В законодателството на Република България е прието, че това означава дадения субект да е лишен от правото да упражнява дадена професия (тъй като това наказание се налага по нашето право единствено във връзка с правонарушения, които са свързани с упражняването на дадена професия). В този смисъл този раздел е в пряка връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗОП. Той следва да се попълни единствено ако възложителят е включил това основание за незадължително отстраняване в съответното обявление.
Следващият подраздел, отнасящ се до “споразумения с други икономически оператори, насочени към нарушаване на конкуренцията” е в пряка връзка с чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗОП. За него важи отново принципа за нуждата от изричното му включване в обявлението или документацията. По смисъла на българското законодателство, компетентния орган за установяване на такива обстоятелства по отношение на икономически субекти е КЗК.
Подразделът, в който се декларира “конфликт на интереси” е задължително да бъде попълнен по смисъла на националното ни законодателство и отговаря на чл. 54, ал. 1, т. 7 от ЗОП. Той следва винаги да бъде попълнен от участника/кандидата. Дефиницията за конфликт на интереси е дадена в § 2, т. 2 1 ДР на ЗОП и препраща към ЗПУКИ.
Основанието, отнасящо се до предоставяне на “консултантски услуги на възлагащия орган” отново е задължително по смисъла на националното законодателство на Република България. То отговаря на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Следва да се има предвид, че в случаите когато едно лице е участвало в подготовката на процедурата, то следва да представи доказателства и обяснителни бележки, от които да е видно, че неговото участие на този етап няма да доведе до предимство за този субект. В случаите, когато е налице такова участие в подготовката, цялата информация и кореспонденция по този повод между възложителя и лицето, което е предоставило услугата, следва да бъде качена на профила на купувача, съгласно правилата на ППЗОП.
Първият подраздел на буква “В”отговаря на незадължителното национално правило на чл. 55, ал. 1, т. 4. Следва да се има предвид спецификата, която националния законодател е вложил. По смисъла нашето законодателство, предсрочното прекратяване следва да е „доказано“, което навежда на мисълта, че следва да има правнообвързващ акт, ползващ се с материална доказателствена сила, който да свидетелства за това обстоятелство. На следващо място прекратяването трябва да се е случило във връзка с виновно поведение на участника. Това изискване следва да е посочено в съответното обявление.
Последният подраздел от буква “В” комбинира в себе си няколко отделни разпоредби от националното ни законодателство. На първо място, на букви „а“ и „б“ отговарят респективно двете подточки на чл. 54, ал. 1, т. 5 от ЗОП. В този смисъл отговор на тях следва винаги да бъде даден с оглед на това, че по националното законодателство те са задължителни основания за отстраняване.
Буква „в“ от този подраздел още веднъж надгражда над правилото на чл. 67, ал. 5 от ЗОП и над принципното положение, че възложителят може по всяко време да изиска всички или част от документите, които доказват декларираните обстоятелства в ЕЕДОП.
Правилото на чл. 55, ал. 1, т. 5 намира своето отражение в буква „г“ на настоящия раздел. Това обстоятелство следва да се декларира единствено ако възложителя е поставил изискването в обявлението.
В тази връзка обаче следва да се подчертае, че не е възможно да се включи само част от този раздел, т.е. да се изтрие буква „г“ от възложителя или участника, и да се декларира съответната информация от участника само за букви „а“, „б“ и „в“. Този раздел при всички случаи следва да е налице в ЕЕДОП, тъй като както вече стана дума, в националното законодателство две от изискваните декларации са задължителни.
Хипотетично, в случаите когато за икономическия оператор са налице основанията по чл. 55, ал. 1, т. 5, но не и тези по чл. 54, ал. 1, т. 5, а възложителят не е включил в релевантните документи за обществената поръчка незадължителното основание за отстраняване по чл. 55, ал. 1, т. 5, то участника/кандидата следва да зачеркне в този раздел „Да“.
В раздел “Г” на част III от образеца на ЕЕДОП следва да се декларира наличието на основания за отстраняване, които са чисто национални и не са включени в останалите части на образеца. Такива основания по българското законодателство са например тези по смисъла на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, за което повечето възлагащи органи изискват и подписването на изрична декларация
В този смисъл, в този раздел се декларират всякакви обстоятелства, които не са били посочени в изложението по-горе, а именно по чл. 54, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194-217 НК и чл. 219-252 НК, поради това че тези осъждания не са предвидени по смисъла на общностното законодателство и представляват единствено волята на националния законодател да ограничи в по-голяма степен участието на осъждани лица в процедури по ЗОП. В такъв смисъл отрязването на мерки за надеждност във връзка с наличието на осъждания по тези членове в НК следва да стане в този раздел.
На следващо място следва да се спомене, че е напълно неправилна практиката на възложителите да изискват от участниците/кандидатите декларации по смисъла на специалните закони като гореспоменатия закон, каквато практика масово се наблюдава сред българските възлагащи органи. Всички специфични национални основания следва да се декларират общо в този раздел, тъй като установяването на Регламент за ЕЕДОП с неговата иманентна по-висша правнообвързваща сила цели именно пълното отпадане на всякакви други видове деклариране на съответствие
Линкове към останалите части: