Common Reporting Standard, част II: Финансови сметки

ЗА СМЕТКИТЕ НА КОИ ЛИЦА ЩЕ СЕ ПРЕДОСТАВЯ ИНФОРМАЦИЯ?

Предоставянето на финансова информация за данъчни цели по Common Reporting Standard има за цел да бъде още един инструмент в борбата с укриването на данъци посредством отварянето на сметки в различни юрисдикции, с което се затруднява ефективното събиране на информация от местните данъчни органи.

Поради това, всяка предоставяща информация финансова институция на участваща юрисдикция следва да предостави информация за сметките на такива техни клиенти, които се явяват “данъчно задължени” лица в държава, която е различна от държавата по местоустановяване на финансовата институция. Например, българските финансови институции ще предоставят информация до НАП за техни клиенти, които са местни лица за данъчни цели във Франция. НАП, на свой ред, ще предостави информация до данъчния орган на Франция за съответните лица. Местни лица за данъчни цели в България могат да бъдат „рапортувани” до съответния компетентен данъчен орган, ако притежават сметки във финансови институции в други участващи юрисдикции (например ако местно лице за данъчни цели в България  има сметка в германска финансова институция).

Възможно е дадено образувание да е местно лице за данъчни цели в държавата, в която е установена дадената финансова институция и въпреки това да се предостави информация за неговите сметки. Това е случаят, при който имаме налице т.нар. пасивно нефинансово образувание. Законът и директивата лаконично описват пасивните нефинансови образувания като образувания, които не са активни нефинансови образувания. За този вид образувания финансовите институции са длъжни да предоставят информация, в случай че контролиращите лица на тези образувания, са мести лица за данъчни цели в участваща в CRS юрисдикция. Какво се има предвид ? Такава хипотеза ще бъде налице ако дадено метсно лице за данъчни цели в България създаде свое АД във Франция, което АД не извършва търговска дейност, а единствено служи за пренасочване на доходи на друго дружество. В случай, че активите  на това АД се поддържат във френска банка, френската банка, на базата на своите проверки или на базата на деклариране от страна на това лице, ще рапортува сметките на това АД (въпреки, че самото АД като отделен субект се води местно лице във Франция), както и контролиращото лице – местното лице за данъчни цели в България – към своята данъчна администрация, която на свой ред ще предостави информацията на НАП до края на съответната година.

В тази връзка следва да се пояснят две понятия. На първо място това е терминът „Контролиращо лице” – в директивата съвсем общо се пояснява, че контролиращо лице е такова физическо лице, което упражнява контрол върху образувание, след което се препраща към препоръките на FATF (Financial Action Task Force). Всъщност в тези препоръки не се говори конкретно за контролиращи лица (Controlling persons), а за действителни собственици (Beneficial owners), като може да се приеме, че тези понятия са взаимнозаменяеми. Нашият законодател възприема термина “Контролиращо лице” като тъждествен с термина за действителен собственик по смисъла на ЗМИП, като самата дефиниция се съдържа в ППЗМИП и гласи:
Действителен собственик на клиент – юридическо лице, е:

  1. физическо лице или физически лица, които пряко или непряко притежават повече от 25 на сто от дяловете или от капитала на клиент – юридическо лице, или на друга подобна структура, или пряко или непряко го контролират;
  2. физическо лице или физически лица, в полза на които се управлява или разпределя 25 на сто или повече от имуществото, когато клиент е фондация, организация с нестопанска цел или друго лице, което осъществява довери- телно управление на имущество или разпределение на имущество в полза на трети лица;
  3. група от физически лица, в чиято полза е създадена или действа фонда- ция, организация с идеална цел или лице, осъществяващо доверително упра- вление на имущество или разпределение на имущество в полза на трети лица, ако тези лица не са определени, но са определяеми по определени признаци.

Вторият термин, който следва да се поясни с цел да получим пълна представа за това, какво е пасивно нефинансово образувание с контролиращи лица, за които се предоставя информация, е понятието „активно нефинансово образувание”, тъй като, както по-горе вече бе коментирано, съгласно закона пасивно нефинансово образувание е образувание, което не е активно нефинансово образувание. Дефиницията на този термин се съдържа в §1а, т. 48 на ДОПК.

Активно нефинансово образувание” е нефинансово образувание, което отговаря на някое от следните условия:

  1. по-малко от 50 на сто от брутния доход на нефинансовото образувание за предходната календарна година е пасивен доход и по-малко от 50 на сто от активите, държани от нефинансовото образувание през предходната календарна година, са активи, които генерират или се държат с цел генериране на пасивен доход; за целите на тази разпоредба пасивният доход включва дивиденти: лихви или друг приравнен на лихви доход, доход от наем, авторски и лицензионни възнаграждения, анюитети, печалби от разпореждане с финансови активи, търговия с чуждестранна валута, нетен доход от суап и суми, получени по застрахователен договор с откупна стойност;
  2. акциите на нефинансовото образувание се търгуват регулярно на място за търговия на ценни книжа или е свързано образувание с образувание, чиито акции се търгуват регулярно на място за търговия на ценни книжа;
  3. нефинансовото образувание е държавно образувание, международна организация, централна банка или образувание, което се притежава изцяло от едно или повече от тях;
  4. дейностите на нефинансовото образувание или значителна част от тях се състоят от държането (изцяло или частично) на акции в обращение във или от предоставянето на услуги и финансиране на едно или повече дъщерни дружества, които се занимават със сделки или стопанска дейност, различни от тези на финансова институция, с изключение на случаите, когато образуванието функционира (или се представя) като инвестиционен фонд (фонд за дялово инвестиране, фонд за рисково инвестиране, фонд за изкупуване на задлъжнели предприятия и други) или инвестиционен инструмент, чиято цел е придобиване или финансиране на дружества и участие в тези дружества като капиталов актив за инвестиционни цели;
  5. нефинансовото образувание не извършва стопанска дейност и не е развивало такава в миналото, но инвестира в активи с намерението да извършва стопанска дейност, различна от тази на финансова институция, за срок 24 месеца от датата на първоначалното му създаване;
  6. нефинансовото образувание не е извършвало дейност като финансова институция през последните пет години и е в процес на ликвидация или се преструктурира с цел да продължи или да започне отново да извършва стопанска дейност в област, различна от тази на финансова институция;
  7. нефинансовото образувание извършва преимуществено финансиране и хеджиране на трансакции на или за свързани образувания, които не са финансови институции, и не предоставя услуги по финансиране или хеджиране на други образувания, с които не е свързано образувание, при условие че групата от свързани образувания се занимава преимуществено със стопанска дейност, различна от тази на финансова институция;
  8. нефинансово образувание, което отговаря на следните условия:
    1. създадено е и извършва дейност изключително за религиозни, благотворителни, научни, художествени, културни, спортни или образователни цели, или е професионална организация, съюз на предприемачи, търговска камара, работническа организация, земеделска или градинарска организация, гражданско обединение или организация, чиято основна дейност е насочена към повишаване на социалното благосъстояние;
    2. освободено е от облагане с подоходен данък в юрисдикцията, на която е местно лице;
    3. няма участници или членове, които да имат материален интерес от неговия доход или активи;
    4. учредителните документи на нефинансовото образувание или законодателството на юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, не допускат доход или активи на нефинансовото образувание да бъдат разпределени или предоставени в полза на частноправен субект или на образувание, което не е създадено с благотворителна цел (освен когато нефинансовото образувание извършва благотворителната си дейност или плаща разумно възнаграждение за предоставени услуги или за закупуване на имущество на пазарни цени);
    5. учредителните документи на нефинансовото образувание или законодателството на юрисдикцията, на която е местно лице, изискват при ликвидация или прекратяване на нефинансовото

В случай, че дадено образувание не отговаря на нито един от многобройните критерии, описани по-горе, то това образувание е пасивно.

Както предполага самия термин, нефинансовите образувания не могат да бъдат други финансови институции (което при CRS се използва във възможно най-широк смисъл), които попадат в изключенията за предоставяне на информация, но повече за това в част IV.


Част IЧаст III; Част IV

Categories Без категория, Финансово право и капиталови пазари

Коментари

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. Your use of this website shall not be subjected to any cookies, unless you explicitly agree to their use.
Please be informed that some of our cookies are nescessary in order to provide you with our content. You cannot block these cookies and we use them based on our legitimate interests.