"Беседа" от Сър Лорънс Алма-Тадема
Единният Европейски Документ за Обществени Поръчки (“ЕЕДОП”) е стандартен образец за държавите-членки на ЕС, утвърден с приемането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/7 на Комисията за установяване на стандартния образец на единния европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП). По силата на този регламент се създава унифициран документ, чрез който всички публични и секторни възложители изискват информация от кандитатите/участниците относно […]
В последващото изложение ще бъде разгледан един примерен образец на ЕЕДОП за целите на онагледяването.
Част I е озаглавена “Информация за процедурата за възлагане на обществена поръчка и за възлагащия орган или възложителя”.
В подраздела над Информация за процедурата за възлагане на обществена поръчка се вписва номера, с което обявлението за обществена поръчка е публикувано в Официалния Вестник на ЕС. В определени случаи това може да е неприложимо и тогава се вписва друг вид информация […]
Част II е озаглавена “Информация за икономическия оператор”. Терминът “икономически оператор” тук се използва като синоним на участник и кандидат по смисъла на ЗОП. Участниците/кандидатите следва да попълнят идентифициращи ги данни.
В полето, отнасящо се до статут на микро, малко или средно предприятие следва да се даде отговор във връзка с дефинициите, дадени под линия:
„Микропредприятия: .предприятие, в което са заети по-малко от 10 лица и чийто годишен оборот и/или годишен счетоводен баланс не надхвърля 2 млн. евро. […]
Част III на образеца на ЕЕДОП се отнася до основанията за изключване на участниците/кандидатите.
На първо място тук следва да се декларира наличие или неналичие на основания във връзка с наказателни присъди по състави, посочени в член 57, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС. Тези основания в националното ни законодателство намират отражение в разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т.1 на ЗОП, като те препращат към следните членове […]
Част IV от образеца на ЕЕДОП е озаглавена “Критерии за подбор”.
В част IV от ЕЕДОП следва да се декларира съответствието на участниците/кандидатите с критериите за подбор.
Възможно е възложителят да се е възползвал от правомощието си да определи, че декларирането на съответствието с критериите за подбор следва да стане чрез общо указание на основание чл. 42 ППЗОП […]
Част V от образеца на ЕЕДОП е озаглавена “Намаляване на броя на квалифицираните кандидати”
Този раздел следва да се попълни от участниците/кандидатите единствено в двуетапните процедури, при които възложителят е определил, че ще се възползва от възможността да ограничи броя на кандидатите, които да участват в следващия етап на процедурата, чрез използването на недискриминационни критерии или правила […]
Поради своя специфичен правен режим и рисков профил като потенциален инструмент за укриване на данъци, дружествата за електронни пари са подложени на специфично третиране съгласно CRS.
Този извод съвсем не е очевиден и е добър пример за трудността да се регулира “с еднакъв аршин” огромния свят на финансовите и сходни институции. […]
Hаскоро се сблъсках с този практически въпрос. От гледна точка на правната доктрина, той би следвало да звучи така: „Остават ли задължителни акцесорните правоотношения за новия собственик на отдаден под наем имот по смисъла на чл. 237 ЗЗД?”
С оглед на все по-голямата концентрация на собственост у предприятия-наемодатели, според мен този правен проблем ще става все по-актуален. Най-сигурният вариант, поне в хипотезата на невърнат депозит, би било да се проведе иск срещу първоначалния наемодател […]
През 2015 г. бе финализирана правната рамка на механизма за международен обмен на финансова информация за данъчни цели чрез т.н. “Common Reporting Standard” (CRS), разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Документът надгражда Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси […]
Предоставянето на финансова информация за данъчни цели по Common Reporting Standard има за цел да бъде още един инструмент в борбата с укриването на данъци посредством отварянето на сметки в различни юрисдикции, с което се затруднява ефективното събиране на информация от местните данъчни органи.
Поради това, всяка предоставяща информация финансова институция на участваща юрисдикция следва да предостави информация за сметките на такива техни клиенти, които се явяват данъчно задължени лица в държава, която е различна от държавата по местоустановяване на финансовата институция. Например, българските финансови институции ще предоставят информация до НАП за техни клиенти, които са местни лица за данъчни цели във Франция. НАП, на свой ред, ще […]